Стигна дотук.
През огледалото. През обратната страна. През капсулите, конците и сянката на стената. През вратата.
Малцина го правят. Повечето скролват, кимат и отиват да пазаруват както винаги. Ти не.
Искам да ти кажа защо съществува тази страница.
Не защото знам всичко. А защото твърде дълго вярвах, че други знаят вместо мен. Опаковката. Печатът. Лекарят, който казва, че всичко е наред. Години наред се оставях да ме водят за ръка, а тази ръка не ме заведе никъде.
В един момент започнах сама да обръщам. Опаковки. Кутийки. Листовки. Търговски регистри. И колкото повече обръщах, толкова по-ясно ми ставаше: никой не ме е лъгал. Просто никой не ми е казал цялата истина. Защото никой не отговаряше за това.
Затова сега отговарям аз.
Не като лечителка. Не като гуру. Нищо не ти продавам, не печеля от нито една марка на тази страница и не искам просто да ми вярваш.
Искам да започнеш да гледаш със собствените си очи.
Неудобно е. Отнема време. Ще стоиш на касата и ще се ядосваш. Ще спреш да купуваш неща, които купуваш от години. А понякога ще откриеш, че грешката е била твоя. С мен е същото. Затова на тази страница пише и къде съм сгрешила.
Но усещането, когато за първи път обърнеш опаковка и знаеш точно какво държиш в ръката си: това никой вече не може да ти го отнеме.
Не е от глупост. Не е от прекалена чувствителност. И не само ти минаваш през това.
Просто търсенето ти още не беше свършило.
Не вярвай и на мен. Проверявай всичко.
Твоя Jonika